story&races

Кладенецът на чудесата
Кладенецът на чудесата се защитава от Никс, която проклина тези, които вземат вода без разрешение, за да станат джинове.

Това място причинява на тези, които се скитат, загуба на техните спомени. Те са под влияние на магията на цветята.

The Skull Rock


мостът на троловете


непреминаващата се гора.


Водата в това езеро има силата да възстанови живота на някого, който е прокълнат. Езерото се пази от сирените. За да получиш водата, трябва да се пребориш с "чудовището" /сирената в случая/.



Русалки
Русалките са морски създания, полу-хора, полу-риби. Контролират елемента вода.

Феи
Феите са същества с малки крила подобни на насекоми. Всяка фея има цветна светлина заобикалящата нейното малко тяло. Техните рокли, украшения за коса и крила са в един и същи цвят. Те използват вълшебния прашец, за да практикуват магия. Феите са само от женски пол.

Горгони
Горгоните са магически същества, които имат коса от живи змии, както и светещи очи, които превръщат този, който ги погледне, в камък.

Сирена
Сирената е пазителка на езерото Ностос и е длъжна да защитава своите води от всички. Тя е една (има я в сериала, което значи, че ако някой иска сирена, ще трябва да вземе този герой). Тя използва водите върху себе си, за да се превърне в желанията на жертвите си, а след това ги удавя в езерото. Ако бъде победена, убита, то езерото й пресъхва и магията изчезва.

Върколаци
Човек, който има способността да се превърне във вълк, ако има гена на върколака. Човек роден без гена може да стане върколак, ако е бил одраскан от такъв.

Хора
Някои от хората са обикновени, други могат да практикуват магия, научени са на това.

2. Драконите.

Когато става въпрос за небесните господари, няма как да не се споменат тези летящи, могъщи, бълващи огън създания с доста голям коефициент на интелигентност и в съответствие с функционалната им спецификация – избухливи във всеки един смисъл на думата.

dragonПравило №1 – не ядосвайте драконите, освен ако не търсите ефектен начин за пръв и последен път в живота си да светнете като крушка. Драконите, освен че се срещат във всяка себеуважаваща се фентъзи поредица, заемат и много специално централно място в азиатската митология.

В нея най-общо са създания с изключителна мъдрост, която са готови да споделят само на най-достойните. Китайските дракони са пазители и господари на елементите и с изключение на Крилатия дракон, нямат криле, а летят чрез вътрешната си сила. Европейските са малко по-еднозначни – брутална и крилата огнена смърт, която живее във високите планини или пещери и има афинитет към златото. Сред драконите все пак има и добри, и лоши, като от борбата с най-лошите сред тях е произлязла и легендата за св. Георги.

3. Змейовете.

zmeiУ нас в планините и пещерите живеят змейовете, които, освен че носят същото име като европейските и азиатските си роднини (лат. draco, гръцки drákon – змия), са и със същия непостоянен характер, който понякога носи щети с внушителни размери. Нашите змейове обаче придобиват и човешка форма (понякога може да им останат опашката или люспите) и обичат да си крадат за съпруги човешки девойки. Змеиците също имат навика да си харесват овчари. Въобще любовният живот на тези създания на наша територия буди силно подозрение дали пък някой техен роднина от Европа не им е обяснил що е то сексуален туризъм и колко лесно е да се практикува в България… само с лъскаво возило (за змейската булка в деня на сватбата ѝ е предвидена златна кочия/каляска) и фенси напитки (твърди се, че змейовете пият вино, което е толкова хубаво и гъсто, че го носят в кърпа).

Ние си имаме лоши змейове – тези, които крадат булки против волята им, унищожават реколтата и всяват стрес сред населението – знаем как да ги надхитрим и кои билки помагат срещу тях, да не говорим за българите-юнаци, които понякога ги побеждават. Имаме си обаче и добри змейове – тях ги каним на купони, където !пак! се закачат с девойките, но нещата им се случват доброволно и са покровители на селото. Добрите змейове пазят територията си от чужди нечисти сили и когато се бият с халите, дръзнали да нахлуят в селото, в небето се случват гръмотевичните бури.

4. Халите.

halaЕто това са едни пакостници невиждани никъде другаде освен в българския, македонския и сръбския фолклор. Счита се, че са демони от женски пол, които съществуват единствено за да разрушават и плячкосват. Поглъщат реколтата, поглъщат деца, а понякога по време на затъмненията се случва да опитат да погълнат Слънцето или Луната и да предизвикат края на света.

Най-често се появяват в облика на мъгла, градушка, ураганен вятър, тъмнина. Интересното за халите обаче е, че ние сме решили, че има начин да се спогодиш с тях, ако им укажеш задължителното българско гостоприемство и уважение. За всички останали случаи си имаме добри змейове.



5. Елфите.

elvesКато си говорим за пакостници – здравейте, мънички горски и цветни духове с понякога грубо чувство за хумор и владеещи остроумни магийки. Елфите се появяват като творения на Один в скандинавската митология, който очевидно не понася риболова и впряга намерените от него в земята червеи в създаването на нещо много по-приятно – Алвите или днешните елфи. Имало два вида алви – светлите духовете на цветята и тъмните – джуджетата, които подчинили металите и заживели в недрата на земята, за да са най-близо до ценните руди.

След като Толкин написва обаче „Властелинът на пръстените“ и целият човешки свят единодушно харесва това, Один се съгласява да отстъпи и да приеме, че има и друг вид освен неговите елфи – такива с човешки ръст – светли, добри и световни шампиони по стрелба с лък, за които не важи ни един от законите на науката. Елфите живеят толкова дълго, че по човешките критерии са почти безсмъртни, обичат музиката и имат магически сили, мъничките сред тях разполагат с крила, а високите – с лъкове. Елфите обичат горите, планините и езерата, а нещо в комбинацията от двата вида елфи напомня много на едни други български създания – Самодивите.

6. Самодивите.

samodiviТочно толкова красиви и опасни, колкото планината. В магията на българските гори са се приютили едни русокоси създания, които не са точно добри или лоши – какви ще бъдат, зависи от това колко подготвен се срещаш с тях. Това са женски същества с красив човешки облик, които се къпят в планинските езера посред нощ. Това емпирично е установено от дебнещите ги селски ергени, които понякога им крадат оставените на брега бели ризи, лишават ги от възможността да излетят обратно със сестрите си към мястото, където живеят, и си ги взимат насила за съпруги вкъщи. Нито една подобна легенда не завършва добре – самодивите са със свободен дух и обикновено намират начин да надхитрят съпруга си, да си вземат ризата, с която летят, и заедно с детето си да се върнат там, откъдето са дошли.

В други случаи, ако някой заблуден овчар случайно свири добре, самодивите го отвличат, защото подобно на елфите се омайват от всичко свързано с музиката и имат нужда от добри свирачи, за да играят самодивското си хоро. Случва се обаче, ако любимата или майката на младежа им омесят много хубав хляб и много им се помолят, самодивите да го върнат обратно.

7. Вълците и върколаците.

Много противоречиви създания са това вълците от легендите. Едни поглъщат Слънцето и носят нощта на земята, други придобиват от човешка вълча форма и започват да спазват специфична разновидност на лунната диета, която никак не е приятна за човешкото население. Някак нямат вкус към сребърните бижута и само заради това не ги харесвам особено.

goodwolf_1Върколаците, много преди да станат холивудски звезди, са се размотавали на славянска територия. Освен това, преди толкова да уплашат хората, всъщност са символизирали воини-превъплъщенци – берсерките, например, като им падне вълчата кожа пред очите, са избивали наред, без да разпознават ние от вие. Други вълци са заемали специално място в компанията на Марс – римският бог на войната. Една много красива съвременна приказка и направената по нея игра – Witcher, представя главния герой с прякор „вълк“ – вещер, чиято работа е да избива чудовища, но останалите от глутницата му вещери вече ги няма – почти не са останали по земята.

В България пък си имаме един палавник Куцулан, който се е опитал да ухапе Господ, когато го е създавал, и оттогава лекичко накуцва. Този е лошковец – най-опасният главатар на глутница без глутница. Почитаме го по време на така наречените „Вълчи празници“, през които правим магийки, за да го държим далече от домовете и добитъка си. По-интересна е другата част от българските вярвания – вълците са добри, те са смъртен враг на вампирите и дявола и са последната защита срещу демонския свят. Оттам и до ден днешен казваме за всички лоши работи „вълците ги яли“.

8. Вампирите.

Най-опасният хищник в митологичния свят с древна интелигентност, примамващ външен вид, бърз като светкавица, ненормално силен, способен да се превърне в каквото животно му хареса и да размаже психиката ви, за да се нахрани. Диетата им прилича на тази на върколаците, но вродената им изисканост води до непоносимост към чесъна (не пробвайте с праз, не са чаааак толкова изискани).

vampires&twilightСъщо така, понеже са осквернение, не понасят кръстове, светена вода и божии символи. Тук обаче има една уловка – за да се преборите с вампир със символ на светлината, както всъщност, за да се преборите с каквато и да била реална или измислена злина, трябва наистина да вярвате. Иначе, в най-добрия случай, свършвате като закуската в леглото след особено бурно приключение за една нощ.

Най-сигурният начин да се отървете от тия досадници е ясенов кол в сърцето и остра брадва през врата. В България сме открили, че освен чесъна, можем да ги прогоним и с мащерка, както и с всяка билка, набрана на Еньовден. Освен това, в нашите предания, никак не се омайваме от кръвопийците – зовем вълците.

И последно по отношение на вампирите – ако някой някъде ви е накарал да вярвате, че са същества, блещукащи на слънце, способни да се влюбят в храната си и да слушат всичките ѝ семейни драми – да знаете, че зад тази работа стои особено хитър вампир. Те не могат да отидат там, където не са поканени, но могат да ви накарат да ги поканите по 101 начина. За мен единствената логична причина да съществува поредицата „Здрач“ е, че тя е един от тях.

9. Юдинките и сирените.

Водата крие много изненади. Юдинките са Самодиви, които са направили глупавата грешка да се заплеснат по някой вятърничав овчар и доброволно да му родят дете. Когато обаче съпругът им ги изгони от вкъщи и те са принудени да се върнат при сестрите си, са наказани с изгнание. Взимат им siren_judaбелите ризи и им дават сини, с които не могат да летят, защото са тежки. Юдинките отиват да живеят в опасните бързеи на реките и в дълбоките езера, където с песните, които пеят на останалите им далеч дечица, примамват и завличат към дъното приближилите се до тях хора, оплитайки ги с вече черните си коси (признак на поумнялост, ако се вярва на стереотипите).

У нас, ако покажеш емпатия и съчувствие, е възможно юдинката да те пусне да си отидеш. В чужбина… хмм… лично според мен някои от юдинките са решили да удавят мъката си с околосветско пътешествие и да разгледат някой и друг океан, където са продължили с мъжемразката си практика да пеят, лъжат и унищожават мореплавателите, които срещнат, за да си върнат, че са били излъгани по същия жесток начин.

Лошото е, че понеже юдинките-туристки не са знаели местните езици, дори да са се опитали мъжете да покажат добро отношение, май не са били разбрани. Тези, които пък са чули песните им и са избягали навреме, не са ги разбрали и затова са им звучали горе-долу като проверка на български сирени на първи април (хйсхдфаскйфх).

10. Феите-кръстници и орисниците.

Ето тези са едни добри същества или в най-добрите български традиции – добри, ако и ние сме добри. В реалността, в която дебнат какви ли не болести, за които няма лекарства, и бедствия, които често оставят сирачета, децата имат нужда от покровители, за да оцелеят. Феите-кръстници са неъпдейтната версия на ангела-пазител, които бдят над съдбата на детето от самото му раждане и се появяват в трудните за него моменти, като му помагат да си помогне самичко.

orisniciУ нас, в нощта на 40-ия ден от раждането идват трите орисници, които наричат съдбата на бебето. Хубаво е да им оставите погача, мед и лакомства и да държите мъжа си далече от малкото (напомня ли ви на нещата, които правите и днес за бебчетата), защото орисниците не харесват мъжете, а ако ги разсърдите, ще има лошо пророчество.

Както в една легенда, в която майката се скрила зад люлката на сина си и чула за ранната му смърт. Тя обаче била умна и освен че направила всичко по силите си, за да предпази вече порасналия младеж, накрая се съюзила с любимата му, на която орисниците били дали много години живот. Девойката сключила сделка със самата смърт да раздели годините, които ѝ остават, поравно между нея и младежа, както тя разделя косата си. Така той оцелял и си изживели остатъка щастливо. Оттогава носим косите си на път по средата.

11. Феникс и Жар-птица.

phoenixПтицата, която умира в пламъци и се ражда от пепелта. Самото слънце, чието огнено великолепие загасва всяка вечер и изгрява на сутринта пак толкова красиво и могъщо. Символ на живота и прераждането в Древна Гърция, символ на възкресението в ранното Християнство, това създание и до днес носи на пламтящите си криле основната движеща сила, която ни кара да станем сутрин от леглото в сивите дъждовни дни и да си направим кафе с мечта денят да е поне мъничко добър – надеждата.

В крайна сметка, щом едно пиле е способно пак да се превърне в себе си от пълното опустошение на всичко, което до момента е било, би трябвало и ние, образованите хора, вече да сме се научили как се прави. Фениксът живее и в България и Русия под кодовото име „Жар-птица“, което означава, че дори и за нас има надежда, стига да се вслушаме в песента му, която разказва как да бъдем по-добри и да създадем по-добър свят.


Легендарният кракен







Според скандинавската митология кракенът е гигантско същество, обитаващо моретата, което напада кораби и убива хора. Тялото му било толкова голямо, че понякога го бъркали с остров.

кракен

Съществуването на кракена е отбелязано дори в научни текстове, включително в първото издание на Естествена система (Systema Naturae, 1735). Трудът представлява таксономична класификация на живите организми, създадена от шведския ботаник Карл Линей. Кракенът е класифициран като главоного и получава името Microcosmus marinus. Повечето учени смятат, че кракенът всъщност представлява огромен вид сепия, чиито представители достигат 18 м дължина.

Грендел

Grendel-Hrothgar

Беоулф е староанглийска епическа поема, чието действие се развива в Скандинавия. Написана е между VIII и XI век. В нея се разказва историята на великия герой Беоулф, който се притекъл на помощ на датския крал. Беоулф убил чудовището Грендел, което тероризирало цялото датско кралство. Археолози са доказали, че мястото, описано в епическата поема, съществува наистина, но все още никой не знае какво е символизирал звярът Грендел – зъл дух, смъртоносна болест или пък реално хищно животно.

Каппа

В древният японски фолклор Каппа представлява демон, който населява реките и езерата и яде непослушни деца. Буквално „каппа“ означава дете на реката.

каппа

Чудовището е описвано с тяло на костенурка, клюн, крайници на жаба и кухина на върха на главата, която се пълни с вода. Според легендите тази кухина трябва винаги да е пълна с вода, защото иначе съществото ще изгуби свръхестествените си сили. Въпреки че много познавачи на японския фолклор смятат, че Каппа вероятно наистина е съществувало, по-скоро „чудовището“ всъщност е представлявало японски гигантски саламандър, който е известен с агресивното си поведение и силните си челюсти.

Легендата за Нян

Според древните китайски легенди новата година започнала с битка срещу митичен звяр, наречен Нян. Този звяр имал тяло на бик и глава на лъв. Към края на зимата, когато нямало никаква храна, звярът слизал към селата, за да яде добитък, посеви и дори хора, от които най-вече деца.

thelegendarynian

За да се защитят, селяните поставяли храна пред вратите си в началото на всяка година. Вярвало се, че след като Нян се нахрани, той повече няма да напада хора и животни. Хората живели дълго време в ужас, но научили че легендарният звяр се страхувал от три неща – червения цвят, огън и шум. Затова, когато настъпвала новата година, селяните поставяли червени фенери по улиците и червени покривала на вратите и прозорците. Използвали и фойерверки, които сплашвали звяра. Оттогава Нян спрял да идва в селото. В крайна сметка чудовището било заловено от таоистки монах, а оттогава се зародил обичаят на нова година хората да празнуват с шарена декорация и шумни фойерверки.

Водното божество Нага

naga

Нага е легендарно змиевидно същество, обитавало океани, реки и езера. Според легендите можело да достигне стотици метри дължина, а цялото му тяло било покрити с черни люспи. Нагите обикновено са почитани като водни божества, носещи дъжд и бури. Те били и пазители на храмове и свещени места. Тези същества живеели в подземни градове, били способни да говорят и използвали свръхестествените си сили да променят времето и да приемат човешка форма.

Митичната птица Пиаса

Легендата за птицата Пиаса съществувала на американския континент много преди европейците да започнат да го колонизират. Нейният произход се свързва с индианското племе Илиниуек. Неговият вожд, Оуатога, ловувал в долината и живеел спокоен живот, докато не се появил „велик звяр“.

piasa-tradition

Описанието на това чудовище е дадено от френският мисионер Жак Маркет през 1673 г.: „Голямо е колкото теле, с рога като на елен, червени очи, муцуна на тигър и ужасяващо изражение. Лицето му било подобно на човешко, тялото – покрито с люспи, а опашката му била толкова дълга, че можела да обиколи цялото му тяло.“

Съществуват спекулации, че този митологичен звяр, може би е бил някакъв изчезнал вид птица. Все пак подобни описания се срещат в множество култури, разделени на хиляди километри една от друга.

Менехуне

В хавайската митология Менехуне са древна раса от ниски хора, които населявали Хавайските острови преди да дойдат полинезийците. Някои археолози смятат, че такава раса наистина е съществувала, доказателство за което се явяват множество древни постройки, но са изказани и мнения, че този мит се е появил след контакта на коренното население с европейските заселници.

Menhune-of-Hawaii

Но митовете за Менехуне са стари колото и самата полинезийска история. Когато първите полинезийци пристигнали на Хаваите, те открили пътища, храмове и изкуствени речни бентове. Според легендата всеки представител на расата Менехуне бил майстор в определена сфера и изпълнявал специална функция, чието извършване трябвало да овладее до съвършенство. Започвали да строят в ранни зори и ако не съумявали да довършат постройката до другата сутрин, просто я изоставяли.

Проблемът е, че и до днес не са открити човешки останки, които да свидетелстват за наличието на дребна раса хора на Хаваите. Въпреки това са открити множество археологически доказателства, потвърждаващи че в действителност мястото е било населено от технологично напреднала цивилизация много преди да се появят полинезийците.

Кипактли

Ацтеките от Мексико вярвали, че Земята е създадена благодарение на смъртта на голям морски демон, създаден от боговете. Кипактли е описван по много различни начини, но най-вече като смеска между крокодил, жаба и риба. Без значение от описанието ацтеките смятали това безполово същество за източника на целия космос. Кипактли бил ненаситен, а всеки от крайниците му имал по една уста.

Cipactli-the-Aztec-creator

Когато боговете започнали да създават света, осъзнали, че Кипактли ще погуби всичко живо и затова решили да го унищожат. Те го разпънали в четири различни посоки и освободили вселената от неговото туловище. Главата му се превърнала в тринадесетте рая, опашката му – в подземния свят, а от тялото му била направена Земята.

пегас

ГИГАНТИ - Порфирион, Алкионей, Агрий, Фет, Тоон, Иполит, Ефиалт - чудовищните синове на Гея, родени от капките кръв, които капели върху нея от осакатеното тяло на Уран. Те били космати великани, всяващи ужас с вида си. Символизирали вулканичните сили и обитавали области с вулканична дейност. Подбудени от Гея, се опълчили срещу боговете. Издигнали една върху друга планините Оса и Пелион, от където замервали небесата със скали и горящи стволове. След жестока битка ("гигантомахия") били победени от олимпийските богове, подкрепяни от циклопите, хекатонхейрите и от Херакъл. След поражението им били захвърлени от Зевс в Тартар. Не бива да се объркват с титаните, които символизират суровите природни стихий.

Медуза - зловещата горгонаГОРГОНИ - дъщери на морския дракон Форкин и титанидата Кето. Медуза била най-страшната и единствената смъртна от трите чудовища. Заедно със сестрите си Стено и Евриала живеела отвъд океана. В началото била дивна хубавица с много красиви коси, които Атина превърнала в змии, след като Посейдон изнасилил девойката в храма й. От този миг, страшното лице на Медуза вкаменявало всеки, който я погледнел. Героят Персей, изпратен от Полидект, отсякъл главата й, докато спяла. Той се приближил до нея гърбом, наблюдавайки лицето й, отразено в излъскания му като огледало щит. От кръвта й се родил крилатият кон Пегас и великанът Хризаор. Богинята Атина поставила отсечената глава на Медуза върху щита (егидата) си.

Отмъстителките еринииЕРИНИИ - богини на възмездието, обитателки на подземния свят. Дъщери на Уран и Гея, родени от капките кръв, които капели върху земята от ранения Уран. Имената им били Алекто, Тисифона и Мегера. Безмилостно преследвали убийците и наказвали клетвопрестъпниците като всявали у тях безумие.

Чудовището ЕхиднаЕХИДНА - чудовище от Скития (Киликия, подземния свят). Дъщеря на дракона Форкин и титанидата Кето (на Тартар и Гея, на Хризаор и океанидата Калироя). Ехидна била огнедишаща, изключително силна, гъвкава и бърза полужена-полузмия. Била съпруга на Тифон, от който родила страшните чудовища Цербер, Лернейската хидра, Химера, Сфинкса и Немейския лъв. Докато спяла, била убита от Аргус.

Кентавър и ЕросКЕНТАВРИ - диви същества (полухора-полуконе), деца (с изключение на Хирон) на Иксион и Нефела. Притежавали огромна сила и сурови нрави. Те били олицетворение на мощните, стремително спускащите се планински води. Обитавали непристъпните планини и непроходимите гори. На сватбата на Пиритой и Хиподамея, кентавърът Евритион се опитал да отвлече невестата, заради което избухнала битка ("кентавромахия") между кентаврите и лапитите. Лапитите, подкрепени от най-силните герои на Елада, извоювали победа и прогонили кентаврите във високите планински области на Епир. Хирон бил изключение и не приличал на другите кентаври. Той бил добър и мъдър, син на Кронос и океанидата Филира. Бил възпитател на Асклепий и героите Херакъл, Тезей, Ахил, Язон и Актеон. Наранен по невнимание от отровната стрела на Херакъл, за да се избави от ужасните мъки, пожелал да умре, отказвайки се от безсмъртието си в полза на Прометей.

Битката на Херакъл с Лернейската хидраЛЕРНЕЙСКА ХИДРА - чудовище от аргоския град Лерна с девет глави, от които едната била безсмъртна. Нейни родители са сторъкия великан Тифон и чудовището Ехидна. Похищавала хора и животни и погубвала всичко живо с отровния си дъх. Убиването на хидрата бил един от дванадесетте подвига на Херакъл. Когато започнал да отсича главите й, героят видял, че на мястото на всяка отсечена глава израствали две нови. Тогава затиснал със скала безсмъртната глава, а мястото на всяка отсечена - обгарял, за да не израстнат нови. Според друга легенда, отсякаъл всичките глави с един удар. Така успял да умъртви чудовището, а с жлъчката й (с кръвра й) намазал стрелите си, за да станат отровни.

Седемте плеядиПЛЕЯДИ - седемте дъщери на гиганта Атлант и океанидата Плейона. Това били Мая - майка на Хермес; Електра - майка на Дардан; Тайгета; Алкиона; Келено; Астеропа (Стеропа) и Меропа. Били преследвани дълго от беотийския ловец Орион и за да ги спаси от задирянията му, Зевс ги превърнал първоначално в гълъби, а после - в съзвездие, носещо името им. Докато били гълъби, носели на Зевс в човките си небесната храна амброзия. Като звезди се появявали на небето през пролетта, когато мореплавателите тръгвали по морето след дългата зима.

Крилатият кон Пегас, роден от кръвта на горгоната МедузаПЕГАС - безсмъртен крилат кон, който се родил заедно с великана Хризаор от кръвта на горгоната Медуза, когато героят Персей отсякъл главата й. Препускал на воля, но бил укротен от друг герой - Белерофонт, който му сложил златна юзда, която му дала Атина. Той го възседнал и с негова помощ сразил от въздуха чудовището Химера. След това се оптал да долети с него до обителта на боговете на Олимп, но Зевс подлудил Пегас и той хвърлил от себе си смъртния Белерофонт. Крилатият кон бил свързан с музите и затова станал символ на поетическото вдъхновение.

Вечно пияният СиленСИЛЕН - най-старият от сатирите, син на Хермес (или Пан). В началото бил възпитател, а по-късно неразделен спътник на Дионис-Бакх. Изобразявали го като добродушен плешив старец с конски уши и опашка, весел и постоянно пиян, възседнал магаре, защото не можел да стои на краката си. Независимо от това, бил надарен с мъдрост и пророческо вдъхновение. Веднаж се загубил в градините на фригийския цар Мидас, който го намерил и върнал на Дионис. Благодарният бог изпълнил желанието на царя да превръща в злато всичко, до което се докосне. Но когато храната и напитките започнали да се превръщат в злато, щом ги сложел в устата си, го освободил от опасния дар.

Мамещите сирениСИРЕНИ - полуптици-полудевойки, обитаващи скалите между островите Кирка и Скила (Сцила). Дъщери на речния бог Ахелой и Стеропа. По-рано били красиви девойки, придружаващи Персефона в игрите й, но Деметра ги превърнала в демонични същества за наказание, защото не помогнали на дъщеря й, когато я похитил владетелят на подземния свят. Те омайвали с вълшебните си песни мореплавателите, примамвали ги към скалите и там разбивали корабите им.

Тиванският сфинксСФИНКС - крилато чудовище с тяло на лъвица и глава на девойка. Дъщеря на чудовищата Тифон и Ехидна. Стояла върху скала пред портите на Тива и задавала гатанка на всеки минаващ от там. Поглъщала всеки, който не разгадавал гатанката или го хвърляла в дълбоката пропаст. За да бъде спасен града от чудовището, управителят на Тива, Креонт обявил, че ще даде царството и ръката на овдовялата царица на този, който разгадае гатанката. Това сторил Едип, а сфинксът пропаднал в дълбоката бездна.

Сторъкият великан ТифонТИФОН (Тифоей, Тифаон) - сторък великан, олицетворение на вулканичните сили, син на Тартар и Гея, съпруг на чудовището Ехидна, която родила от него Цербер, Лернейската хидра, двуглавото куче Ортос, Химера, Немейския лъв и тиванския Сфинкс. Тифон въстанал срещу боговете и те се разбягали, спасявайки се, преобразени като различни животни. Само Зевс не избягал и накрая победил чудовището като хвърлил върху него вулкана Етна. Понеже Тифон бил безсмъртен, макар и затиснат от планината, продължавал да бълва огън през скалните пукнатини.

ТРИТОН - низше морско божество, син на Посейдон и Амфитрита. От кръста нагоре бил човек, а надолу - с делфинова опашка. Имал животински зъби и широка уста, а плещите му били обсипани с миди. В ръката си държал тризъбец. Известявал волята на Посейдон като надувал раковина и с нейните звуци успокоявал или вълнувал морето.

ХАРПИИ - хищни, зловещи чудовища, полужени-полуптици с дълги нокти и ръце като куки, измъчвани от вечен глад. Имената им били Подарга, Аело и Окипета. Обитавали йонийските острови Строфади и входа към подземния свят. Похитили дъщерите на Пандарей и ги дали да слугуват на ериниите.

ХЕКАТОНХЕЙРИ - три сторъки синове-исполини на Уран и Гея, които имали по петдест глави. Имената им били Бриарей, Гиес и Кот - олицетворявали разрушителните природни сили. От страх да не заграбят властта му, Уран ги оковал и скрил, заедно с циклопите в утробата на Гея. Били освободени от Зевс и от благодарност станали негови съюзници в битката му с титаните.

Чудовището ХимераХИМЕРА - митично триглаво чудовище, което бълвало огън, дъщеря на великана Тифон и чудовището Ехидна. Имала глава на лъв, тяло на коза и драконова опашка. Била убита от Белерофонт, който изстрелял в нея стрела от въздуха, възседнал крилатия кон Пегас.

ЦЕРБЕР - кръвожадно триглаво куче, родено от великана Тифон и чудовището Ехидна. Пазач на подземното царство. Пускало Глава на циклопвсеки да влезе, но не пускало никой да излезе. Погледът му бил страшен като погледа на горгоната Медуза, който вкаменявал. Било укротено от песента и лирата на Орфей.

ЦИКЛОПИ - еднооки великани, синове на Уран и Гея. Били груби и недодялани, но сръчни ковачи. Най-известни от тях били Аргес, Бронтес и Стеропес. Били хвърлени от баща си в Тартар, но Зевс ги освободил, за да помагат на бога Хефест в ковачницата му. От благодарност изковали мълниите на Зевс и станали негови съюзници в битката му с титаните.